Отглеждане на пшеница

Пшеницата се засява на „слята повърхност“, т.е. на междуредие 9–15 см в зависимост от сеялките. Оптималният агротехнически срок е 1–20 октомври. Оптималната посевна норма е 500–550 кълняеми семена на кв. м, а оптималната дълбочина на сеитбата е 3–4 см. При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха. Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка. При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Сборно, житните плевели имат много по-голяма вредоносност в сравнение с широколистните плевели – поради това е изключително важно борбата с житните плевели да започне колкото се може по-рано след сеитбата на зимните житни култури. Вредата от житните плевели при липса на контрол е много значителна и силно намалява добивите от декар. При изборът на хербицид трябва да се вземе предвид тежестта и вида на заплевеляване като най-важно е да се контролират най-вредоносните плевели, които намаляват добива в най-голяма степен, а именно: дивият овес (Avena spp.), който може да нанесе най-значителни щети за добива, намалявайки го с 25%; райграсът (Lolium spp.) – щети до 20% от добива; лисичата опашка (Alopecurus myosoroides) – щети до 18% от добива; тръстичината (Phalaris spp.) – минимум 15% от добива. По време на вегетацията житните култури се нападат от редица болести и неприятели, които оказват пряко въздействие върху реколтата. Болестите по пшеницата и ечемика са един от най-съществените фактори за зърнопроизводство и ако контролът върху тях не е адекватен, опасността от загуба на милиони тонове продукция и влошаване на качеството й е много голяма. С най-голямо значение са болестите, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията – брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), мрежести петна по ечемика, при определени условия – фузариум по класа и др. Загубите от добива могат да достигнат до 25 – 30% за всяка болест поотделно и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. Броят на семената намалява, когато са засегнати последните два листа и флаговият лист. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.

AGRAR-bagger Grainprofi е машина за пълнен на чувалите с производителност до 400 т/ч.
Необходима мощност – мин. 80 к.с.
Променлива тунелна система – 2, 4 / 2, 7 / 3,0 метра

Размер на бункера:

• дължина – 3,90 м
• широчина – 2,40 м
• височина – 2,50м
• обем – около 7 м3